Възходът на два запада заплашва демократичния модел

Писателят е помощник по съветски и източноевропейски проучвания в Училището по световни и районни проучвания към Оксфордския университет

Американското въвличане в последните избори в Хондурас може да наподобява като геополитическа записка под линия. не е. Когато президентът Доналд Тръмп намерено поддържа крайнодесния претендент на Националната партия и загатна, че ще понижи финансовата помощ, в случай че пожеланият от него човек загуби, посланието доближи надалеч оттатък Тегусигалпа. Още преди да бъде оповестена спорната нова тактика за национална сигурност на Съединени американски щати, подкрепяща поддръжката за националистически популистки партии за попречване на хипотетичното „ цивилизационно изтриване “ на Европа, един модел беше подложен на фокус. По-широката екосистема на Мага, която в този момент оформя външната политика на Съединени американски щати, се зае да насочва демократичните процеси в чужбина към идеологически комфортни резултати.

Методите са рутинни: акции за напън в обществените медии, стратегическо разпределение на помощи и други форми на дипломатическа насила. Понякога пратениците на Тръмп даже избират да се срещнат с екстремистки политици в съпротива, а не с държавни чиновници. Политически най-показателен образец от 2025 година: Джей Ди Ванс може да е пренебрегнал канцлера на Германия, само че се е погрижил да откри време за един от водачите на крайнодясната AfD. През юли държавният секретар Марко Рубио отиде толкоз надалеч, че посъветва американските дипломати да не разясняват „ честността или честността “ на изборите в чужбина – забележителна директива от страна, която в миналото се е представяла като световен страж на демокрацията.

Това е част от една по-голяма история: администрация на Съединени американски щати, която от ден на ден третира непознатите демокрации като гъвкави принадлежности, а не сътрудници – да бъде притискана, оформяна или пренебрегнат. Разбираемо по-малките играчи усещат нуждата да реагират бързо на това ново развиване.

В продължение на десетилетия, яхвайки по този начин наречената „ трета вълна “ на демократизация, дребните страни и новите самостоятелни народи гравитираха към демократичния и либерален запад. Те изоставиха властническия фашизъм през 70-те години, както в Португалия и Испания, или властническия комунизъм към 1989 година, както в Източна Европа, и погледнаха към западната народна власт като собствен модел. В някои случаи претекстовете са били освен земни и материалистични, само че и екзистенциални.

За балтийските страни, Украйна, Грузия, Южна Корея или Тайван изборът на демократичната народна власт беше средство за обезпечаване на тяхното продължаващо битие на картата. От 70-те и 80-те години на предишния век присъединението към Запада даде обещание освен народна власт, господство на закона и пазарна стопанска система, само че и доста обикновена сигурност. Демокрацията беше колкото геополитически щит, толкоз и блян.

През 2025 година това пресмятане се промени трагично. За страните, които са под директна опасност, към този момент не е пресилено да се приказва за два западни страни. Никъде това не е по-ясно, в сравнение с в Украйна. Когато Съединени американски щати изпратиха на Киев ароматизиран от Кремъл кротичък проект от 28 точки, украинските управляващи знаеха какво да вършат. Веднага потърсили помощ от другия запад.

Това, което е заложено на карта, е бъдещият политически път на доста геополитически значими страни — като се стартира с Украйна, Грузия и Молдова. В продължение на десетилетия имитирането на политическата система на демократичния запад беше опора на сигурността за доста страни. Днес подражаването на Вашингтон на Тръмп и спазването на критериите за присъединение към Европейски Съюз са две разнообразни оферти.

Те водят до разнообразни политически модели и оперативни логики и несъвместими ценностни системи. На доктрина те към момента принадлежат към еднакъв запад. На процедура те отразяват разнообразни стандарти за задоволително държание, политическа изразителност и стратегически цели. Човек поддържа върховенството на закона; другият свива плещи пред неговата ерозия.

Ако сигурността може да бъде закупена с цената на оттегляне от демокрацията, някои водачи към този момент са подготвени да създадат договорката. Други вършат калкулации. За доста от тях съгласуването с Тръмпизма просто се заплаща, както неотдавна откри президентът на Аржентина Хавиер Милей.

Връщането на Тръмп в Белия дом спря обичайна роля на Америка след 1945 година като промотор на демократичната народна власт - противоположният завой, символизиран от поредност от събития, започващи с речта на Дж.Д. Ванс в Мюнхен и конфликта Тръмп-Зеленски в Овалния кабинет, до прекъсването на предаванията на Гласът на Америка.

Може би Съединени американски щати в дълготраен проект ще запазят неговият либерално-демократичен темперамент макар сегашния жител на Белия дом. Но другаде, без мощен либерален модел за подражателство, вероятностите наподобяват по-малко сигурни. Недемократичната мека мощ е във напредък и каквото и да е бъдещето на Вашингтон, може да е прекомерно късно да се обърне наклонността. След третата вълна на демократизация, надигащата се четвърта вълна стартира да наподобява несъмнено нелиберална.